Ваня (43) попадна в болница заради здравословното си състояние. Само няколко часа след приемането му служителите на болницата го намират на пода на тоалетната. Смокинята, която ядеше, заседна в гърлото му и в този момент мозъкът му остана без кислород и така изпадна в кома. Идиличният живот на семейство Гудак се срина като кула от карти само за секунди, съобщиха в приложението на Нова телевизия.
Първите 15 дни от състоянието му в тази кома бяха ужасяващи. Лекарите ни казваха, че няма да оцелее, но след това питаха кога ще го приберем. Това е като мебел – каза майка му Вера Гудак.
Ваня реагира най-добре на музика, видео и аудио съобщения. Най-голямата награда за мен е едно намигване и ръкостискане. Институциите се отказаха от Ваня, аз не го искам – каза Татяна Попович Наглич.
Всяко видео, всяка снимка, която получава – мисля, че това е душевна храна за него, означава някакъв шофьор, нека се надява на по-добро утре – е братовчед му Владо Наглич.
Моля всички желаещи, които са чули историята на Ваня, да ни пишат, ако могат. Може да е четене на приказка, може да е просто поздрав. Ваня реагира много добре на това и това е всичко, което можем да му дадем сега – каза Попович Наглич.
Репортерът на Дневник Нова телевизия Домагой Микич разговаря за Ваня с Марина Рагуж, неврохирург в клиничната болница в Дубрава, която потвърди, че съобщенията наистина могат да стимулират мозъка.
Семейството винаги се насърчава да говори с пациентите, да пуска музика и да стимулира пациентите по всякакъв начин, защото не можем да изключим, че това може да стимулира мозъка – обясни тя. Тя добави, че в Хърватия са регистрирани няколко случая, като Ванжиног.
За съжаление има няколко странни случая, като най-странните се случват при деца. Имахме кандидат, който обмисляхме за дълбока мозъчна стимулация – това беше дете, което се задави с хапче. Имаме пациент, същото е и за дете, което надува балон и се задуши – каза тя. Чрез експериментално изследване тя, заедно с друг лекар, събуди около 30 процента от субектите, които достигнаха нивото на съзнание, на което могат да общуват.
За да може някой да стане кандидат за метода, е необходимо да отговаря на неврофизиологични, неврорадиологични и клинични критерии. Тоест трябва да изследваме дали има сигнал между мозъка и периферията, какво е състоянието на пациента и правим различни рентгенологични изследвания – отбеляза тя.
Събудихме пациент, който се подобри след една година в дълбока кома – каза тя. Хора като Ваня, обясни тя, са в периферията на обществото и всъщност не принадлежат на никого. Те не са палиативни, не са онкологични и не са следоперативни. Така че всъщност този проблем не е решен адекватно. Би било добре да се създаде голям център за неврорехабилитация, който да предоставя на такива пациенти адекватна грижа и където да се провеждат експериментални методи на лечение – заключи Рагуж.
