Липсват ни достатъчно познания относно лечението на реакциите на стрес и битка

Липсват ни достатъчно познания относно лечението на реакциите на стрес и битка

Един момент, който никога няма да забравя, е когато войник, който е преживял травматични събития, дойде при мен. Той има по-голям брат, който се занимава с посттравматично стресово разстройство и семейството преминава през значителни емоционални сътресения. Родителите бяха разбираемо загрижени за това, че друг син е изложен на травматични събития, и аз говорих с тях много пъти, за да разбера и да отговоря на техните опасения. Връзката със семейството ме докосна дълбоко.

В такава ситуация използваме метод на психообучение, за да обясним на семейството за феномена посттравматично стресово разстройство и инструментите, които могат да използват, за да помогнат на себе си и на сина си. Самият войник също имаше нужда от помощ и след няколко дни разговори с мен беше в по-добро състояние, което беше голямо облекчение.

Най-сериозното предизвикателство, пред което съм изправен в момента, е резкият преход между интензивността на работа с войници в армията и връщането към други ангажименти в болницата. Подготвям се и за последен тест от стажа ми по психиатрия, който е съкратен в много кратък период от време поради дежурство в резерва.

В настоящата ситуация стана очевидно, че не знаем достатъчно за лечението на бойния стрес и травма. Нашият опит в оказването на помощ на хора, преживели дълготрайна травма, е много по-голям от познанията ни за оказване на първа помощ в такива случаи, тъй като изследванията са оскъдни.

Ако мога да подобря нещо в начина, по който се прилага психическата помощ на войниците днес, това би било да гарантирам, че наличността на лечение за психично здраве остава последователна, особено за резервисти, които са освободени и се нуждаят от продължителни грижи.

След толкова дълъг период на битки научих, че има истинска загриженост за психичното здраве на войниците сред техните командири и колеги. Това обаче не омаловажава нито бойния им дух, нито оперативната им активност.

Вярвам, че има място за по-отворени дискусии относно сложните ситуации, през които преминават войниците, и увеличеното предлагане на услуги за психично здраве. Важно е да запомните, че когато човек бъде вербуван в резерва, цялото му семейство претърпява значителен преход, който може да повлияе на психическото му състояние.

В заключение, вярвам, че е важно обществото да помни, че травмата е национална ситуация и да предложи приемане, задържане и помощ на войници, изпитващи психически стрес. От решаващо значение е да се увеличи достъпността на услугите за психично здраве за всички лица, които продължават да страдат от психично разстройство в резултат на тяхната услуга.

Вашият коментар