За първи път секс без проникване е документиран при бозайник – по-специално при серотиновия прилеп, както се разкрива в проучване, публикувано в Current Biology. Пенисите на прилепите са около седем пъти по-дълги от вагините на техните партньори и имат сърцевидна глава, седем пъти по-широка от вагиналния отвор, което прави проникването невъзможно. Вместо да функционират като орган за проникване, изследователите открили, че мъжките прилепи използват огромните си пениси, за да отместят обвивката на опашката на женската и да поддържат контактно чифтосване.
Николас Фазел от университета в Лозана, Швейцария, и водещ автор на изследването заяви: „Смятаме, че може би е като при кучето, при което пенисът се напълва, така че да заседне, или може би те просто не могат да вмъкнат но този тип копулация не е бил описан при бозайници досега.
Много малко се знае за това как прилепите се чифтосват. В това проучване изследователите наблюдават гениталиите по време на копулация, използвайки изображения от камери, поставени зад решетка, върху която могат да се катерят. Те анализираха общо 97 двойки от холандската църква и украинския център. Те също така наблюдават, че коремът на женската изглежда влажен след копулация, което предполага наличието на сперма, но са необходими повече изследвания, за да се потвърди, че сперматозоидите са прехвърлени.
Изследователите също характеризират морфологията на гениталиите на серотиновите прилепи чрез измерване на еректиралите пениси на живи екземпляри и извършване на аутопсия на тези, които са умрели. Когато са изправени, пенисите на серотиновите прилепи са около седем пъти по-дълги и седем пъти по-широки от вагините на женските от същия вид. Изследователите планират да проучат поведението на чифтосване на тези животни в по-естествен контекст и също така да проучат морфологията на пениса и поведението на свързване при други видове прилепи в бъдеще.
В обобщение, това проучване разкри никога досега документирано брачно поведение при бозайници, хвърляйки светлина върху репродуктивните практики на серотиновите прилепи и повдигайки нови въпроси за други видове прилепи. Необходими са по-нататъшни изследвания и нови методи за наблюдение, за да задълбочим нашето разбиране за поведението на чифтосване на прилепите.
