Белите бразди, оставени от самолетите в небето, известни също като обратни следи или дефракторни следи, са резултат от сложен полином. От една страна, облаците се образуват, когато маса въздух се кондензира, тоест когато влажността му достигне сто процента, а за да се случи това, температурата трябва да е изключително ниска. Търговските самолети летят в най-високия слой на тропосферата, където температурата е около -56ºC.
Вторият аспект, който трябва да вземете предвид, са двигателите. Знаем, че самолетите ги използват за генериране на сила на тягата и че в процеса горивото и кислородът се изгарят, генерирайки серия от горивни газове и водни пари. Водната пара е много по-гореща от околния въздух, така че кондензира и създава снежната бразда, с която са свикнали самолетите. Последният компонент на полинома би бил разширяването на газа при напускане на самолета, като се има предвид, че вътре в двигателя молекулите са много по-компресирани.
Англосаксонците наричат следата на самолетите с термина „contrail“, което е свиване на кондензация и следа. Следващият въпрос, повдигнат от този физически феномен, е защо не всички самолети оставят следа. Ефективността на турбореактивния двигател се измерва с коефициента между работата, извършена от двигателя, и химическата енергия, която произвежда. Интересен аспект във връзка с обратните следи е, че тяхната природа и устойчивост могат да се използват за прогнозиране на метеорологичните условия.
Понякога, по време на въздушни шоута, можем да видим, че контраследите са цветни. Тези „полихромни бразди“ се постигат чрез смесване на багрила и освобождаването им в идеалния момент, следователно те не са истински кондензационни следи. И накрая, има един много впечатляващ вид обратни следи, тези, оставени от самолетите, когато превишат скоростта на звука: облак, който приема формата на диск или конус. Те се наричат кондензационни облаци на Прандтл-Глауерт и се образуват в резултат на внезапен спад на налягането на въздуха.
