Тичайки безцелно в Берлин, случайно се натъкнах на Дада Прша в полето!

Тичайки безцелно в Берлин, случайно се натъкнах на Дада Прша в полето!

Златко Кранчар изведе най-големия си мач в кариерата си. А когато „Liepa naša” прогърмя от гърлата на половината изрисуван на квадрати стадион, треньорът пророни сълза. И той не беше единственият…

На 13 юни 2006 г. Хърватия започва участието си на Световното първенство в Германия срещу защитаващия титлата си Бразилия. От 72 000 зрители те изчислиха, че има повече от 30 000 хърватски фенове. И сред тях един, който се възползва от своите пет минути слава. Да, освен със зрелището, сълзите на Чика и поражението на голата Кака, този мач се помни и с фенските усилия на тогавашния двайсетгодишен Анте Зуанич от Сплит. Който реши да докаже, че не е невъзможно да измами охраната и да избяга на поляната на Олимпийския стадион.

Без намерение да навреди на някого. Нещо повече, той прекоси две големи огради и четири метра дълбок и два метра широк ров, за да целуне ботушите на Dadi Prši. За целта той избяга от охраната, която беше наредена около терена на разстояние няколко метра, и прескочи рекламите и пробяга половината терен, за да стигне до Прши.

Тогава сръбският B92 съобщи, че Сърбия никога няма да има подкрепа от фенове като Хърватия, германските организатори се защитиха, казаха, че Анте е имал „изключителни атлетически способности, когато успя да прескочи оградата и канавката, за да избяга на терена“, а Зуанич, според доклади по това време се размина без голямо наказание, въпреки че германците заплашиха, че е предвидена санкция от 10 000 евро за навлизане на терена.

Анте е напълно обсебен от футбола, а когато беше разочарован от Хайдук, му остана само националният отбор. Замина за Берлин с трима приятели. Те ми казаха, че от самото начало той е казал, че иска да играе на терена, но никой не му е повярвал… брат му Денис говори в онези дни на Корчула и описва: Веднага щом мачът започна, той се изкачи на стълба до оградата и чакаше възможност да скочи, той повтаряше, че трябва да изтича и да целуне ботушите на Прша. Както ми каза, малко се е наранил при скока, защото не е малко разстоянието.

Това беше първото гостуване на Анти с националния отбор и след завръщането си от Германия той каза пред Večernji list: – Не планирах да тичам на терена, но бях увлечен от феновете на хърватската песен. Ако отново бях в тази ситуация, не мисля, че бих го направил. Преди мача празнувахме в хърватския ресторант „Неретва“ в Берлин, беше лудница. Имаше ядене, пиене, пеене…

Преди да прескочи изкопа в полето, Анте скочи от горния етаж на стадиона на долния: -Счупих се целия! А надпреварата до бразилския и хърватския футболист беше транс! Тичах безцелно, докато не видях Дада Прша. Веднага отидох да го прегърна, защото той е императорът! Той разказа и как е бил в ареста: – Отнасяха се добре с мен… Аз наистина не говоря езици, така че ми беше трудно. Процесът обаче продължи десет минути. Глобиха ме 140 евро и ме пуснаха. Признах и за нападението над надзирателя, въпреки че го нямаше. Никога не съм бил бунтовник, нито съм бил регистриран в полицията. След като излязох от затвора, се скитах из града и срещнах екип на Торцида, дадоха ми билет за Хърватия.

Дори се похвали: – Благодарение на това си намерих работа! Ресторантьор по професия, той не разкрива каква работа. Али разказа за своя футболен път: – Играх няколко години в пионерите на Хайдук. В един момент тогавашният треньор ми поиска 5000 марки, за да продължа да тренирам в клуба. Естествено отказах с отвращение! Бях избран и за Чуждестранния легион, но не мина, въпреки че бях от най-подготвените. Търсиха висше, но аз нямах такова.

Вашият коментар