Изображението по-горе е снимка на обикновен шоколад за готвене на Кандит, който има особено значение за Миряна Джермади, журналистка, която е преживяла войната в родния си Вуковар. Шоколадът, тежащ 100 грама, беше съхраняван като нейното най-голямо съкровище в продължение на месец под тънката възглавница на „коя на кораба“ в болницата във Вуковар, където тя беше докарана през октомври 1991 г., докато беше бременна в осмия месец.
Историята на Миряна започва с нейните преживявания в болницата по време на войната. Тя си спомня страха да бъде в болница, която непрекъснато е бомбардирана със снаряди. Тя споделя и шока си, когато вижда ранения си брат сред жертвите. Единствената й утеха през това време беше шоколадът за готвене на Kandit, който първоначално възнамеряваше да използва за 33-ия си рожден ден, два дни преди падането на Вуковар.
С течение на дните нейната надежда и решителност продължаваха да бъдат подложени на изпитание. Когато денят на рождения й ден настъпи, тя си спомни за шоколада, който беше скрила под възглавницата си. Въпреки че беше натрошен и вече не беше в оригиналната си форма, шоколадът донесе момент на сладост и радост на жените в болницата през онези мрачни и несигурни времена.
След евакуацията й от болницата и града на 20 ноември тя ражда дъщеря в Марибор, където живее братовчед й. Въпреки трудностите, пред които е изправена, тя се завръща във Вуковар с дъщеря си и продължава да споделя житейските истории на други хора като журналист, като същевременно носи и собствените си неразказани, трогателни преживявания.
